ЗАЗВÈРВАМ СЕ, -аш се, несв.; зазвèря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Разг. Ирон. Започвам да се зверя. Отидеш в черква, направиш десетина поклона, възвиеш глава към свода, Бога да видиш чак, та и игуменът да се зазвери на благочестието ти. М. Смилова, ДСВ, 39.
2. Диал. Чудя се, учудвам се, почудвам се. Свитна руо като ясно слънце! / Тъгай су се свате зазверили / и су дума они продумали: / „Това не е цръна бугарина, / нело ми е нещо от колено“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 44. Ка видоха шесдесе юнаци, / ка видоха дете докадинче, / сите са се редом зазверили, / зазверили, редом загудили, / дека яха Златината коня / и си носи Златината сабля. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 13.